Искам още...

Мили родители, пише ви едно пораснало дете, от което все още искат още.

Иронията е, че още искат родители на деца, които и могат доста. Защо ли това не е достатъчно?

Ще ви разкажа своята история. Вярвам, че тя доста ще прилича на вашата.

Някога нашите прабаби и баби живели в недоимък и буквално гладували. Не вярвате ли? Просто ги попитайте.

Те трябвало да отглеждат храната си, а били самоуки в това. Векове след векове те обработвали земята и се молели годината да е плодородна и да няма бедствия като порои, градушки и суша. А такива имало.

Те просто не знаели, че с двете си ръце и направените от тях оръдия на труда е невъзможно да произведат достатъчно.

И предавали посланието за недоимък на следващото поколение, а то на по-следващото. До наши дни.

Така програмирали децата си да гонят и още и още. И никога да не са удовлетворени от това, което имат и са постигнали.

Децата пораствали и имали свои деца, от които не спирали да искат и още, и още, и още.....

А децата искали да са просто деца и да имат детство – весело, забавно и без грижи.

И да бъдат себе си. Те да имат правото и възможността да избират какво да правят. Вие питате ли ги за това? А чувате ли ги какво ви казват? Поне понякога ....?

От вас, мили родители, зависи да пресечете този порочен за всички кръг.

Ако успеете, ви очаква чудото на удовлетворението, благодарността и щастието.

И никога не забравяйте - щастливи ни прави това, което имаме, а не това което нямаме.